Vitosha mountain near Sofia caught fire a few days ago and I volunteered to help put it out. Here’s what I saw up there… (sorry for the brief description in English, but most of the people who will see this are Bulgarian)

Надали, ако сте от България сте изпуснали пожара на Витоша. Не искам да коментирам как и защо се е случил, имаше ли шанс по-бързо да се овладее и кой или кои са виновните, но все предполагам, че мнението ми малко или много ще си проличи покрай коментарите към снимките. Искам като цяло да отбележа, че горе положението наистина е било адски тежко първите дни, така че трябва да се отдаде заслуженото на професионалистите и доброволците, които са свършили най-отговорните неща. Нашата група по-скоро се погрижи за остатъчни тлеещи огнища отколкото за основния бушуващ пожар. Всички горе действахме като екип и макар да имаше отделни скатаващите се единици (не от доброволците, които сякаш нямаха спирка), като цяло нещата поне на четвъртия ден течаха гладко. Нямам снимки от “по-интересните” моменти с повече екшън, защото тогава нямаше време за размотаване.

Наистина ме изпълва с оптимизъм факта, че 5 дни поред идват хора от всякакви възрастови групи и социални прослойки, зарязали работа и всякакви други ангажименти, обединени от желанието си да помогнат за спасяването на природата – някои даже по няколко пъти! Евала на всички за работата и всеотдайността, браво момчета и момичета!

 
Време за първи инструктаж към 5.30-6 сутринта долу в щаба в Бистрица.

 
Мисля, че на всеки един от нас в този момент ни се прииска по едно такова ATV..

 
Натовариха ни в камиона почти като сардини в консерва и хайде нагоре. Да се отбележи, че никой не се оплака.

 
Почивка и среща с групата на пожарникарите по пътеката нагоре.

 
Последен инструктаж на локация. Основните дейности за деня – прокарване на шланги (маркучи) покрай просеките, оглеждане на периметъра и погасяване на остатъчни огнища.

 
Мисля, че съкращенията са ясни за всеки следил протестите за закона за горите и новините около пожара. Напълни ми душата това, макар положението наоколо да беше потресаващо.

 
Почти като лунен пейзаж, толкова много изгоряла гора…

 
Това едва държащо се дърво го бутнахме, за да не падне на нечия глава в даден момент. От време на време наистина се сгромолясваше някое, но се разминахме без инциденти.

 
Крайно интересно беше, че пожарът беше спрял точно на границата на резервата… сигурно някой с по-конспиративно мислене би казал, че е направо подозрително съвпадение.

 
Наистина не беше приятна картинката, пепел и сивота навсякъде…

 
От въздуха помощта не спираше (някои даже бяха оляти), макар че хеликоптерите можеха само да ограничат пожара – реалното му погасяване трябва да стане или с наземна намеса (тежка специалнизирана техника или изпомпване на вода, което ние правихме) или с много обилен дъжд.

 
Тази снимка много ме натъжава… представям си колко е било красиво бранището преди това. Не искам дори да коментирам колко непристъпно е било и колко подозрително е този запалил се огън по средата на нищото, където според всички, с които говорихме човек не е стъпвал от години.

 
Заради голямата дълбочина на торфа, който се беше запалил и тлееше, беше изключително трудно да се потуши изцяло. Изливахме десетки литри отгоре, но пушекът или продължаваше да си излиза или се налагаше след половин час пак да се върнем след повторното му разпалване. Работата просто напредваше бавно и трябваше търпение. На снимката се вижда интересния ефект, който се получи с дъгата докато пръскахме.

 
Въпреки тежката обстановка, доброволците запазихме доброто настроение и действахме в екип. Понякога и налягането на водата не беше достатъчно силно (както се вижда тук), в който момент се засилвахме с подръчно направени кофи или шишета. Снимката мисля да я кръстя “Сговорна дружина, планина гаси!”

 
А това поне за мен е един от най-важните хора горе – майор Антон Георгиев, по-добре познат като “Началника”. Човекът работеше всеотдайно (всеки ден от началото е горе), знаеше как да включи и мотивира нас доброволците, даваше ценни съвети от богатия си опит, че даже и лекции за природата ни дърпаше. Просто му личеше колко му е болно за всичко това, което ни помогна да следваме задачите още по-усърдно.