Къде съм я виждала тази статуйка? И то наскоро я виждах…
А пък вчера на едно момиче му се падна “късметче”: “Само когато сърцето ти те боли от любов, живееш истински” (или нещо подобно) – няколко човека вдигнахме възмутено вежди и направихме физиономии от сорта на “как пък не”.. така че, да, понякога любовта feels like this и направо не си е живот тогава.
може би в галерията ми със снимки от швейцария 😉
между другото, моята интерпретация на снимката не е негативна и свързана с болки в сърцата или нещо подобно. по-скоро един вид изгубване в другия (той не е видим) или предпазване на уязвимия, метафорично гол партньор, загуба на самоличност и при двамата (не им виждаш лицата)… поне в тази насока го визирах аз. разбира се това е само едно предположение, всеки има право на собствен поглед и прочит 🙂
абе какво ти изгубване… той човека не може без нея, съвсем буквално – тя му е опората, краката, тялото. той не може да съществува без нея. не е лесно.
Къде съм я виждала тази статуйка? И то наскоро я виждах…
А пък вчера на едно момиче му се падна “късметче”: “Само когато сърцето ти те боли от любов, живееш истински” (или нещо подобно) – няколко човека вдигнахме възмутено вежди и направихме физиономии от сорта на “как пък не”.. така че, да, понякога любовта feels like this и направо не си е живот тогава.
може би в галерията ми със снимки от швейцария 😉
между другото, моята интерпретация на снимката не е негативна и свързана с болки в сърцата или нещо подобно. по-скоро един вид изгубване в другия (той не е видим) или предпазване на уязвимия, метафорично гол партньор, загуба на самоличност и при двамата (не им виждаш лицата)… поне в тази насока го визирах аз. разбира се това е само едно предположение, всеки има право на собствен поглед и прочит 🙂
абе какво ти изгубване… той човека не може без нея, съвсем буквално – тя му е опората, краката, тялото. той не може да съществува без нея. не е лесно.